Едно от най-големите притеснения на инвеститорите, които обмислят инвестиции в активи като акции, облигации, недвижими имоти, суровини и други е дали няма да купят прекалено скъпо и дали пазарът не се намира във финансов балон.
Какво е финансов балон?
В началото ще дадем една дефиниция за финансов балон:
Финансов балон (икономически балон, пазарен балон) се образува тогава, когато цената на даден актив се увеличи драстично за сравнително кратък период от време и това поскъпване не е подкрепено от фундаменталната стойност на актива.
Отличителен белег на всеки икономически балон е ирационалното търсене – на практика започват масови покупки на точно определен актив, което води до бърз ръст в цената му.
Когато цените на даден финансов актив се подкрепят повече от спекулативното търсене, отколкото от неговата присъща стойност, се появява и пазарен балон. Този балон неизбежно ще се спука, а масовите разпродажби след спукването често водят до грандиозен спад на цената на балонизирания актив.
Първият пример в света за финансов балон е манията по лалетата в Холандия, която изпраща цените на луковиците на лалета до изключително високи нива. Има документирани случаи, в които се продават къщи за една луковица. След това, през февруари 1637 година, цените драматично се сриват.
Видове финансови балони
На теория може да има неограничен брой финансови балони, тъй като спекулативната лудост може да обхване всеки актив – от Биткойн до луковици на лалета. Но най-общо казано пазарните балони могат да бъдат разделени в 5 основни категории:
- Балон на пазара на недвижими имоти – рязък скок в цените на недвижимите имоти поради външни фактори като ниски лихви по кредитите. Подобен бе балонът, който предизвика последната финансова криза.
- Балон на пазара на акции – цените на някои акции (отделен сектор) или целия пазар на акции се покачват рязко за кратък период от време, непропорционално на тяхната фундаментална стойност.
- Кредитен балон – внезапен скок на потребителски или бизнес заеми, дългови инструменти, облигации, ипотеки и други форми на кредит, които могат да включват корпоративни или държавни облигации.
- Балон в цените на суровините – рязко увеличение в цените на борсово търгуваните суровини като злато, сребро, други метали, петрол, природен газ, земеделски суровини и други.
- Други видове пазарни балони – тук могат да се включат други индустрии или икономически сектори, извън пазара на акции. Класически пример е пазарът на недвижими имоти.
Балонът на пазара на акции или на друг пазар, в някои случаи, могат да доведат до широкообхватен икономически балон, при който националната икономика се надува с опасно бързи темпове. Пример затова може да са годините преди “Голямата депресия” в САЩ през 20-те години на миналия век.
След като споменахме Глобалната депресия трябва да отбележим и историята на Джо Кенеди, бащата на Джон Кенеди (JFK). Джо Кенеди успява да избегне изцяло негативните ефекти от деперсията, тъй като продава своите акции, след като момче, което лъска обувки му дава съвети за покупка на акции.
Кои са причините за образуването на пазарни балони?
Пазарни балони могат да образуват поради редица причини. Все пак три основни условия допринасят за образуване на нерационално търсене и последвало покачване на цените на активите:
- Ниски лихвени нива – улесняват взимането на евтини кредити, което подкрепя разходите за инвестиции. Освен това спестителите не могат да получат добра възвръщаемост на своите влогове и насочват своя капитал към активи с по-висока доходност, което пък може да доведе със себе си скок в цените.
- Инфлация на търсенето – търсенето на дадени активи надвишава сериозно наличното предлагане на тези активи, което води до бързо нарастване на цените. Това често са нови продукти и технологии.
- Недостиг при даден актив – когато инвеститорите сметнат, че няма достатъчно предлагане на даден актив, те може да се втурнат да го купуват, което води до скок в цената на този актив.
Можем да обобщим, че резки промени в търсенето и предлагането, както и нерационално поведение на инвеститорите често водят до образуването на пазарни балони. Това нерационално поведение често се базира на човешки слабости като:
- Стадно поведение – инвестиране в определени активи просто, защото останалите около Вас го правят.
- Краткосрочно мислене – фокусиране върху потенциалната моментна възвръщаемост и смятане, че може да я грабнете и светкавично да излезете.
- Когнитивен дисонанс – приемане само и единствено на информацията, която потвърждава вече приетите убеждения и игнориране на всяка информация, която ги отрича.
Ако към това уравнение добавим и разхлабена монетарна политика (ниски лихви и икономически стимули) се получава взривоопасна комбинация.
(следва продължение)
