Забавянето на икономиката на еврозоната може да се окаже временно – заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю пред агенция Market News International (MNI). Съвсем не е сигурно, обаче, дали Европа ще излезе от сегашния временен застой през втората половина на 2019 година, допълва шефът на българската централна банка, който е член на Генералния съвет на Европейската централна банка от назначението му през 2015 г.
„Икономиката на еврозоната надмина очакванията на много икономисти през първото тримесечие на годината. Все още предстои, обаче, да видим какви ще бъдат темпът и посоката на развитие на икономиката през следващите месеци и тримесечия,” отбеляза Димитър Радев като се позова на продължаващото напрежение в световните търговски отношения и „политическите събития“ в Европа.
„Последните данни може да се тълкуват като признак, че забавянето на икономическата активност в региона може да е временно,” коментира Димитър Радев пред MNI. На въпроса на агенцията дали слабият икономически растеж на еврозоната е форма на „японски сценарий“, той отговори: „Като наблюдаваме продължителни периоди на забавен растеж, много ниски лихвени проценти и застаряващо население в Европа, наистина идват на ум сравнения с предходни исторически епизоди и други икономики.”
Според управителя на Българската народна банка, ответните реакции на политиката могат да са ефективни, само доколкото са насочени към структурни области като образованието, пазара на труда и пенсионните реформи. „Фокусът трябва да остане ясен: стимулиране на производителността и конкурентоспособността,” каза Димитър Радев, добавяйки, че фискалните политики трябва да са по-силно ориентирани към растеж. Той обаче, уточни, че това не означава непременно увеличение на разходите. Според него, по-големите разходи ще имат отрицателен ефект в държави без пространство за фискално маневриране.
Радев бе внимателен в своята оценка на неотдавнашните призиви за преразглеждане на стратегията на паричната политика на ЕЦБ. Той изрази предпазливост също и в отговор на предложенията, че институцията трябва да понижи заложената си средносрочна цел за темп на инфлация от близо 2%, на около 1%.
„Може би има основания да започне да се мисли дали трябва да се разгледа възможността за промяна,” отбеляза той. Но добави: “Каквото и решение да приеме ЕЦБ в това отношение (ако бъде взето такова), то следва да бъде под формата на добре комуникиран процес. ЕЦБ разполага с „голям брой инструменти” в случай на сериозен икономически спад, каза Димитър Радев.
„Знаем, че може да има различни степени на подкрепа в рамките на Управителния съвет за определени особено нестандартни мерки, ако такива бъдат разглеждани. Следователно също така е вярно, че ефективността на арсенала на ЕЦБ в крайна сметка зависи от решимостта и ръководството й, а не от разнообразието или мащаба на използваните инструменти”, смята убравителят на българската централна банкова институция.
Неутрализирането на негативните ефекти от отрицателните лихвени проценти е основна тема на дискусии от март, когато изказването на Председателя на ЕЦБ Марио Драги във Франкфурт доведе до предположението, че той обмисля въвеждането на диференциран лихвен процент по депозити, държани в централната банка.
Радев заяви: „Има основателни аргументи за притеснения от много ниските или отрицателни лихвени проценти, особено ако те остават на тези нива. Банките може да бъдат по-слабо мотивирани да подобряват ефективността поради ниските им разходи за финансиране. Същевременно, активите в балансите им може да ерозират и са изложени на бъдещ обрат в цикъла, и този риск трябва да бъде адекватно оценен.”
Агенция Market News International прави кратко обобщение на пътя на страната ни към еврото като припомня, че България вече отговаря на ключови критерии за приемане на общата валута, като се очаква националната парична единица да се присъедини към Валутния механизъм II на ЕС по-късно тази година. От MNI припомнят и изказването на заместник–председателя на Европейската комисия и отговарящ по въпросите на еврото Валдис Домбровскис, че няма вероятност страната ни да влезе във валутния съюз по-рано от средата на 2022 г. Димитър Радев е съгласен, че остават някои пречки за присъединяването ни. „Трябва да ускорим процеса на реална конвергенция. Предизвикателствата пред нас са структурни, а не фискални или монетарни. Предстои още работа и на институционалния фронт. Макар че институцията за управление на публичните финанси е образцова, както показват резултатите, в някои други институции са необходими съществени подобрения”, коментира Радев.
В България обществената и политическата подкрепа за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция „остава над средните нива за ЕС, въпреки, и навярно донякъде поради развитието на текущата ситуация,” заяви Радев. Оценката на централния банкер е, че „това вече става по-скоро рационален, а не емоционален избор, и това е добра новина”.
