Германският финансов министър Олаф Шолц изключи възможността страната му да поеме нов дълг с цел стимулиране на забавящата се икономика, информира Ройтерс. Шолц обвини за анемичния растеж тази година външни фактори като нерешени търговски спорове, и риска Великобритания да напусне Европейския съюз без сделка.
В интервю за Би Би Си, излъчено в петък, финансовият министър на социалдемократите отхвърли опасенията, че най-голямата европейска икономика може да се потопи в рецесия, след като правителството намали наполовина прогнозата си за растеж за 2019 г. до 0,5 на сто.
Коалиционното правителство на Ангела Меркел е изправено пред призиви на партньорите си от ЕС и Международния валутен фонд за насърчаване на инвестициите, докато депутат от десницата е поискал стимулиращ пакет за ускоряване на икономиката.
„Просто имаме по-слаб растеж, който обаче е далеч от рецесия“, казва Шолц. „И ако наистина сте глобализирана икономика, ако сте голям износител и вносител, всички развития в световната икономика ще окажат влияние върху вашата страна. Знаем, че има забавяне на световната икономика, както знаем откъде идва това. Причините са предимно политически. "
Той добави, че търговските спорове на Съединените щати с Китай и с ЕС, както и неяснотите около Brexit, са основните причини за забавянето на германската икономика, а не структурни проблеми като слабите инвестиции.
Решението на Шолц Германия да не поема нов държавен дълг предизвика критики както от страна на консерваторите на Меркел, така и от представители на социалдемократите и бизнес лидери, които настояват за по-ниски корпоративни данъци.
„Съгласен съм с всички в Германия, които казват, че не трябва да поемаме допълнителен дълг“, каза Шолц.
"Много добра политика, която следваме ние в Германия, е, че според нас дългът ни е достатъчно, и не трябва да го увеличаваме повече, и ще се придържаме към правилото да няма по-нататъшно увеличение на публичния дълг", каза още Шолц.
Шолц заяви, че одобрените данъчни облекчения за семейства в размер на 10 милиарда евро (11 милиарда долара) годишно, по-високите разходи за пенсии и социални помощи, както и инвестициите в цифровизацията, инфраструктурата и научноизследователската и развойна дейност, трябва да подкрепят икономиката.
В Германия, чиято икономика расте непрекъснато пред последните девет години, има закон за „спиране на дълга“ от 2011 г., който принуждава федералните правителства на практика да премахнат структурните си бюджетни дефицити за период от пет до десет години.
