• ЕС – изправен пред най-голямата рецесия в историята, следва неравномерно възстановяване

    ЕС – изправен пред най-голямата рецесия в историята, следва неравномерно възстановяване

    Мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса, които се прилагат от март, заличиха една трета от икономическата активност на Европейския съюз „практически за една нощ“.

    ЕС – изправен пред най-голямата рецесия в историята, следва неравномерно възстановяванеEU

    Брюксел (dpa) - Европейският съюз е изправен пред най-голямата рецесия в своята история и неравномерно възстановяване, което ще задълбочи още повече социално-икономическите неволи на юг.

    Мерките за ограничаване на коронавируса, които се прилагат от март, заличиха една трета от икономическата активност на ЕС „практически за една нощ“, показва прогнозата на Европейската комисия и се очаква да остави трайни белези върху икономическата продукция и пазара на труда.

    Брутният вътрешен продукт на Еврозоната (БВП) ще се свие 7,7% при спад на "историческите пропорции" тази година и след това частично ще се възстанови до 6,3% ръст през 2021 г., според изчисленията на комисията.

    Във всички 27 страни от ЕС, включително и в осемте извън Еврозоната, свиването ще бъде около 7.4%, последвано от възвръщане към растеж от 6,1% през следващата година.

    Отрезвяващите цифри намаляват силата на рецесията след финансовата криза през 2009 г., когато БВП се сви 4,5 на сто.

    "Европа преживява безпрецедентен икономически шок след Голямата депресия", заяви Еврокомисарят по икономиката на ЕС Паоло Гентилони в сряда в Брюксел.

    "И задълбочаването на рецесията, и възстановяването ще бъдат неравномерни", добави той.

    Гърция, Италия, Испания и Хърватия - всички страни с упорито високи нива на безработица и тежка зависимост от туризма - трябва да бъдат най-тежко засегнати. Атина трябва да се подготви за спад от 9,7 на сто, според комисията. Полша е изправена пред най-малък спад от 4,3 на сто.

    Прогнозира се също така, че равнището на безработица в 19-те страни от Еврозоната ще нарасне до 9,6% през 2020 г. - спрямо 7,5% миналата година, преди да се върне на 8,6% през 2021 г.
    Ситуацията изглежда най-неприятна за Гърция, която може да очаква нивото на безработица да нарасне до 19,9 на сто, и Испания, където ще достигне 18,9 на сто.

    Официалните данни на ЕС, публикувани миналата седмица, вече показват, че жените и младите хора са непропорционално засегнати от настоящите трудности на пазара на труда.

    Прогнозата, която е заобиколена от "фундаментална несигурност" според комисията, се основава на предположението, че ограничителните мерки трябва постепенно да бъдат облекчени от май месец и се надяват, че те ще се окажат ефективни.

    Втора вълна от коронавирусни инфекции може да заличи още 3 на сто от БВП, подчерта изпълнителната власт на ЕС.

    Изчисленията предполагат, че ЕС - най-големият търговски блок в света - трябва да поеме БВП, достигащ много по-висок среден дял от 3 на сто, предвиден от Международния валутен фонд.

    В по-голямата част от континента започват да отменят ограниченията за движението на гражданите, но е малко вероятно нормалният обществен живот да се възобнови през следващите месеци, предвид липсата на ваксина.

    Прогнозата от сряда ще засили натиска върху комисията да представи амбициозно предложение за споделен фонд за възстановяване на ЕС, което трябва да се очаква в средата на май и се очаква да бъде на стойност най-малко 1 трилион евро (1,1 трилиона долара).

    27-те държави-членки са разделени по отношение на това колко да вложат в следващия седемгодишен бюджет на ЕС, който трябва да бъде крайъгълен камък на дългосрочния му отговор на кризата.

    Лидерите на ЕС по принцип се споразумяха за фонда след срещата на върха миналия месец, но върнаха парите обратно на комисията, за да се изяснят най-важните и подробности. Всяко предложение ще изисква одобрението на всички национални правителства.

    Рим и Мадрид подчертаха, че отпускането на целеви средства от ЕС като заеми биха увеличили и без това проблемните нива на дълг на много държави-членки като вместо това призовават за безвъзмездни средства.

    Фискални гиганти като Германия и Холандия не са склонни да инвестират допълнително в бюджета на ЕС за онова, което би могло да се приеме като вътрешен ход за по-тясна фискална интеграция.

    Комисията заяви, че предложението вероятно ще включва комбинация от безвъзмездни средства и заеми.

    Председателят на Европейския парламент Дейвид Сасоли призова институциите и лидерите на блока "да бъдат смели и амбициозни".

    "Кризата увеличи дисбаланса между европейските региони и планът за възстановяване трябва да помогне за запълването на тази празнина", добави италианският официален представител.

    Министрите на финансите на Еврозоната трябва да проведат видеоконференция в петък. Фондът за възстановяване не е на дневен ред, въпреки че министрите биха могли да го привлекат, според служител на ЕС.

    Европейски съюз Еврозона Криза Европейски парламент Ковид – 19

    Оценка на новината

    0